|
Нарушена
ерекция
|
...........................................................................................................................
Определение
Нарушената ерекция е невъзможността на мъжа да постигне или задържи достатъчна
ерекция на члена, която да позволи проникването във влагалището и осъществяването
на пълноценно сношение. В миналото това състояние се означаваше като импотентност.
Днес в медицинските среди се използва далеч по-ясния и диференциран термин
еректилна дисфункция.
Видове еректилна дисфункция
Според причините,
които я предизвикват нарушената ерекция най-общо би могла да се отнесе
към две главни категории:
1.
Функционална еректилна дисфункция
Става дума
за нарушения на ерекцията, които се предизвикват главно от отрицателното
въздействие на емоционални фактори като тревога, напрежение, несигурност,
притеснение, страх, неприязън, липса на сексуално привличане и пр.
Оплакванията се характеризират със следните особености:
- Загуба
на ерекцията непосредствено преди опит за проникване или известно време
след проникването
- Отсъствие
на ерекция при опит за сексуален контакт при наличие на добри сутрешни
и нощни ерекции
- Отсъствие
на ерекция при контакти с една партньорка, а наличието и при контакти
с друга.
Обикновено при функционалните еректилни нарушения не се установяват болестни
изменения в организма. Поради това тяхното преодоляване е свързано главно
с премахване на тревожно-изпитната нагласа към половото общуване. Това
може да стане чрез префокусиране на вниманието и на двамата партньори.
Ключов момент е преодоляването на тревожно-изпитната ситуация, която се
създава при всеки контакт и замяната и с непринудено еротично настроение,
стремеж към преживяване на удоволствие от взаимната близост, независимо
от използваните стимулации.
Множество медикаменти от групата на премахващите тревожността /анксиолитиците/
и подсилващите сексуалните възможности /афродизиаците/ биха могли да подпомогнат
усилията и на двамата партньори да преодолеят нарушената ерекция и да
възстановят трайно пълноценните контакти.
Функционалните еректилни дисфункции преобладават при мъжете под 50 - 65
годишна възраст, въпреки че се срещат и при по-възрастни хора, особено
след по-продължително прекъсване на сексуалната активност.
2. Соматогенна еректилна дисфункция
Водеща роля
при възникването на тези нарушения имат патологичните изменения в различни
органи и системи осигуряващи ерекцията. Най-честите заболявания, при които
се появяват еректилни нарушения са:
- Хипертоничната
болест и някои от лекарствата, използвани при лечението и.
- Нелекуваният
диабет съчетан със съдови и неврологични усложнения.
- Травмите
на гръбначния стълб
- Радикалните
операции в областта на таза
- Депресията
и някои медикаменти използвани при нейното лечение
- Някои
неврологични и ендокринни заболявания.
Подобен вид
проблеми могат да възникнат и при злоупотреба с алкохол, тютюн и наркотични
средства. Оценката на влиянието, което може да има всеки един от изброените
вече фактори е въпрос на прецизно индивидуално уточняване защото е възможно
при мъже със споменатите заболявания причината за нарушената ерекция да
се е свързана с болестта, а с изяснените по-горе психогенни фактори
С възрастта нараства честотата на органичните /обусловените от телесна
болест/ еректилни дисфункции поради увеличената вероятност от появя на
посочените заболявания. Възрастта сама по себе си, въпреки че променя
някои параметри на ерекцията, не е фактор за нейното прекратяване. Затова
всеки случай на нарушена ерекция в по-напреднала възраст следва да се
изследва и лекува, независимо от годините. Точното установяване на причината
за еректилния проблем е гаранция за ефективността на терапията. Дори и
при установяване на ясни болестни изменения в организма не бива да се
подценява влиянието на психогенните фактори, които могат да окажат допълнителен
негативен ефект и изискват адекватна терапевтична намеса.
|
