|
Психотерапията ..........................................................
Психотерапията
е един от най-древните начини за преодоляване не само на психичните, но
и на телесните страдания. Той се основава на мощното въздействие, което
имат психичните процеси върху дейността на всички органи и системи в човешкото
тяло. Едни от основните направления в съвременната психотерапия, представени хронологично, са: 1.
Психоанализата, създадена в началото на XX век от Зигмунд Фройд.
Това е първата системна теория за психичния живот, която предлага структурен
модел разграничаващ съзнаваните от несъзнаваните психични процеси. Класическата
психоанализа приема, че основни структури в т.н. "психичен апарат"
са "То" - отговорящо на биологичната импулсивна природа на човека;
"Свръх Аз" - отговарящо на налаганите от обществото морални
изисквания, правила и санкции; и "Аз" - ортганизиращото ядро
на личността, което се опитва да балансира между поривите на природата
и изискванията на социума. 2. Поведенческата школа поставя акцент върху реалното поведение на човека, конкретните умения и мотиви, които го обуславят. Теоретичните основи на тази школа изучават различните механизми на научаване, чрез които се формират поведенческите модели. Приема се че съществуват три основни начина на учене - посредством изграждане на условни рефлекси, посредством кондициониране /въздействие на стимули и наказания/ и посредством моделиране /чрез наблюдение и подражание/. Съвременните направления в тази школа поставят акцент и върху когнитивно-поведенческите аспекти на човешкия опит, като обръщан особено внимание и на специфичните условия на овладяване на различни поведенчески образци в условията на социалното общуване. 3. Хуманистичната психология и личностно-центрирания подход са третото основно направление в съвременната психотерапия. Негови създатели са Абрахам Маслоу и Карл Роджерс. То се характеризира с първостепенното значение, което отдава на възможността всеки човек да осъществява индивидуални избори, които разкриват неговите вътрешни потенциали. Целта на психотерапевтите от тази школа е да подкрепят стремежа на клиента към самоактуализация като му предоставят безусловно позитивно приемане, автентично присъствие и истинско човешко съпреживяване и разбиране /емпатия/. Те вярват в изначално доброто начало, заложено в човешката природа и способността на всеки човек да намери сам най-добрите решения за себе си, когато е приет и разбран от околните. В този смисъл хуманистичните терапевти се отказват напълно от даването на съвети и оценки, но вместо това правят така, че да катализират самооздравителните и съзидателни сили във всеки човек. 4. Интегративните подходи. В съвременната психотерапия съществвуат две противоположни тенденции. Едната е свързана със все по-голямото диференциране и роене на подходите в рамките на всяка от основните школи. Другата, интегративна тенденция е свързана с взаимното проникване и постигане на вътрешна съгласуваност между теоретичните и методологични постановки на различните школи. По този начин се постига преодоляване на едностранчивостта, присъща на всеки отделен подход, като се търсят възможности за най-цялостно, индивидуализирано и адаптирано към конкретната личност и проблем, терапевтично въздействие. През последните десетилетия интегративните подходи излизат и извън рамките на психотерапията, като търсят общ език и съгласуване с медикаментозната терапия и методите на социалната работа. 5. Фамилната терапия поставя акцент не само върху индивидуалната работа с отделната личност, страдаща от определен проблем. Тя се интересува главно от семейните отношенията, в които се намира тази личност и начина, по който тези отношения влияят върху психичното и телесното и здраве. Във фамилната терапия целта е да се реорганизират взаимодействията между членовете на семейството като в това се търсят основните предпоставки за подобряване индивидуалното здраве на всеки от членовете на семейството. 6. Груповата терапия е друга разновидност на психотерапевтичния подход. При нея се разчита основно на психологичната помощ и подкрепа, която могат да си окажат участниците в специално формираната терапевтична група. Обикновено тя се ръководи от опитен групов терапевт, който така организира взаимодействията между участниците, че те да успяват в общуването помежду си да достигнат до по-добро разбиране на собственото си състояние и до овладяване на нови поведенчески умения и нагласи. ............................................................................................ Съвременната
психотерапия все повече се обособява като специфична помагаща професия,
изискваща сериозна подготовка от съответния специалист. Ако потърсите
помоща на психотерапевт непременно се поинтересувайте за неговата квалификация
и опит и принадлежността му към съсловни организации които контролират
спазването на общоприети професионални и етични стандарти. Това е важно
защото работата с човек, който се представя за психотерапевт, без да притежава
необходимата компетентност и етика, може сериозно да навреди на вашето
здраве. |
| ©
2002-2003 Официален сайт на д-р Румен Бостанджиев,
д. м. Всички права запазени. |